Пет месеца след нападението, жертвата на изверга Живко живее в непрестанен страх
Готова е тройната съдебно-психиатрична експертиза на младежа, който през май изрита пенсионерка на автобусна спирка в Бургас и счупи таза й. Заключението на специалистите от Държавната психиатрична болница в Ловеч е, че 25-годишният Живко Кючуков е бил съответен по време на нападението. Пет месеца след зверския удар, пратил старата жена в болница, следствието е на край. 73-годишната жена обаче още се възвръща от случилото се и няма пояснение за експанзията на младежа, чиято жертва стана.
В началото на май Виолета Караджова чака рейс на спирката – отива до болничното заведение за рецепта за брачна половинка си. Кадрите от охранителна камера, запечатали идващите няколко минути, шокираха с бруталността си. Пет месеца по-късно дамата още живее с ужаса от случилото се.
“Не може да ми излезе от мозъка. И непрестанно не мога да дремя вечер, разсънвам се непрестанно, не мога и да се храня както би трябвало, все тази контузия ми е в ума”, споделя Виолета пред bTV.
25-годишният Живко пиел кафе на седалката зад нея. „ Още като седнах и се изтъркули чашката му от кафето в краката ми. И аз по този начин лекичко, дори не можах да го видя добре и той се изхрачи откъм гърба два пъти върху мен, къде падна не знам на шубата ми ли, на главата ми, и се развика: „ Ставай, ставай, ставай, махай се!”. Аз се уплаших и скочих... И в същото време той става след мен и идва, и като ме изрита тук в кръста, в таза ме изритва и аз се прострях на плочките”, спомня си тя.
Ударът изненадва и хората на спирката. „ Нямаше свада, нямаше разправии, нямаше дума казана... Две женички се струпаха на главата ми и взеха да му викат: " Недей, бе момче, недей, бе момче! " И аз тогава, като чух тези думи, леко си обърнах главата – а той на два метра от мен, с един камък огромен. Той се върнал, взел камък от спирката и идва да ме доубие”, добавя потърпевшата.
Живко няколко пъти прави опити да стигне до падналата жена, даже се качва и незабавно слиза от рейса.
Виолета е безапелационна, че не го е гледала „ лошо”, както младежът изясни пред съда. „ Как можа той да ми види погледа, като нося 8 диоптъра очила, чиито стъкла на открито стават черни. Да беше ми изискал пари! Да каже: Бабо, лельо, дай ми 5 лв. или 10 лв.. Аз носих 60 лв., тъй като медикаменти ще взимам, те толкоз костват. Щях да извадя и да му дам. Да беше ми взел чантата, чантата да беше сграбчил, по щях да го прежаля. Ама да ме претрепе по този начин, не мога да си обясня. И не мога и да му простя за това, което ми направи”, безапелационна е Виолета.
С имплант на тазобедрената става и дълга рехабилитация старата жена още мъчно се движи. Ритникът прекатурва живота й.
„ Трудно се възвръщам, мъча се. И брачният партньор ми е болен, той е на легло, и за него се грижа ". Аз бях доста витална, сеех, копаех, обаче – край! Осакатях!”, продължава с описа си Виолета. Сега излиза единствено на терасата, а на открито наложително с компаньон.
„ Страх ме е от него. Сама не мога да изляза”, акцентира тя.
Според Виолета няма съответна присъда за нападателния юноша, тъй като откакто излезе на независимост, може отново да нападне човек.
В началото на май Виолета Караджова чака рейс на спирката – отива до болничното заведение за рецепта за брачна половинка си. Кадрите от охранителна камера, запечатали идващите няколко минути, шокираха с бруталността си. Пет месеца по-късно дамата още живее с ужаса от случилото се.
“Не може да ми излезе от мозъка. И непрестанно не мога да дремя вечер, разсънвам се непрестанно, не мога и да се храня както би трябвало, все тази контузия ми е в ума”, споделя Виолета пред bTV.
25-годишният Живко пиел кафе на седалката зад нея. „ Още като седнах и се изтъркули чашката му от кафето в краката ми. И аз по този начин лекичко, дори не можах да го видя добре и той се изхрачи откъм гърба два пъти върху мен, къде падна не знам на шубата ми ли, на главата ми, и се развика: „ Ставай, ставай, ставай, махай се!”. Аз се уплаших и скочих... И в същото време той става след мен и идва, и като ме изрита тук в кръста, в таза ме изритва и аз се прострях на плочките”, спомня си тя.
Ударът изненадва и хората на спирката. „ Нямаше свада, нямаше разправии, нямаше дума казана... Две женички се струпаха на главата ми и взеха да му викат: " Недей, бе момче, недей, бе момче! " И аз тогава, като чух тези думи, леко си обърнах главата – а той на два метра от мен, с един камък огромен. Той се върнал, взел камък от спирката и идва да ме доубие”, добавя потърпевшата.
Живко няколко пъти прави опити да стигне до падналата жена, даже се качва и незабавно слиза от рейса.
Виолета е безапелационна, че не го е гледала „ лошо”, както младежът изясни пред съда. „ Как можа той да ми види погледа, като нося 8 диоптъра очила, чиито стъкла на открито стават черни. Да беше ми изискал пари! Да каже: Бабо, лельо, дай ми 5 лв. или 10 лв.. Аз носих 60 лв., тъй като медикаменти ще взимам, те толкоз костват. Щях да извадя и да му дам. Да беше ми взел чантата, чантата да беше сграбчил, по щях да го прежаля. Ама да ме претрепе по този начин, не мога да си обясня. И не мога и да му простя за това, което ми направи”, безапелационна е Виолета.
С имплант на тазобедрената става и дълга рехабилитация старата жена още мъчно се движи. Ритникът прекатурва живота й.
„ Трудно се възвръщам, мъча се. И брачният партньор ми е болен, той е на легло, и за него се грижа ". Аз бях доста витална, сеех, копаех, обаче – край! Осакатях!”, продължава с описа си Виолета. Сега излиза единствено на терасата, а на открито наложително с компаньон.
„ Страх ме е от него. Сама не мога да изляза”, акцентира тя.
Според Виолета няма съответна присъда за нападателния юноша, тъй като откакто излезе на независимост, може отново да нападне човек.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ